Г-н Аврамов, какво се случва в СДС, кой срещу кого воюва и защо?

За съжаление виждам отказ от това, да се прави десноцентристка политика. И това е най-голямото обвинение, което може да отправят членовете и симпатизантите на СДС. За всичко останало - стар елит срещу нов елит, старо ръководство срещу ново - всякакви разцепления, са в рамките на вътрешнопартийното статукво и може да бъдат приети. Лошото е, че СДС прави ходове, с които все по-малко изглежда като автентична дясна партия. Простичък пример: заиграването с кандидатурата на Любен Дилов за кмет на София. Ако в интелектуален и политически план СДС си позволява да заиграва с комсомолското наследство от началото на 90-те години, това практически е отказ от ценности. Струва ми се също доста лошо за СДС, че основните коалиционни партньори - БЗНС и ДП, излизат и правят коалиция с някой друг, който въобще не е десен. По този повод за пръв път ми хареса шеговитото определение на Доган: Това нито е ново, нито е дясно.

Правилен ли беше ходът с оттеглянето на Пламен Орешарски - какво е вашето обяснение?

Този случай може да се разглежда на две писти. Първата е апаратно-милиционерска, втората - политическа. Аз не съм милиционер, а анализатор, и ще разгледам политическата - тя е колосална грешка. Не можеш да оттегляш кандидат, който е набрал подкрепа и вече е обединил около себе си много хора. В момента, в който спреш тази кандидатура, разделяш партията на две. Не може една партия да влиза в изборна конкуренция, разделена на две. Настоящият НИС и лидерът Надежда Михайлова бяха избрани с надеждата, че ще изчистят СДС от старите грехове и обвинения и ще консолидират демократично мислещите хора в центъра и вдясно. От тях се очакваше да утвърдят едно отворено и диалогично СДС, в антипод на Костово, което беше затворено и в което партията и членовете бяха по-важни от политическите идеи. Това беше първото предизвикателство пред НИС и за съжаление той не се справи с него. Второто беше да прекрати вътрешното разделение на партията и да извади силни кандидатури - и в това се провали. Има нещо, в което успя - частичната децентрализация, т.е. местните ръководства бяха оставени сами да съставят листи без натиск отгоре, но това не е достатъчно.

Предстои ли сблъсък между Надежда Михайлова и Иван Костов?

Не виждам сблъсък между тях поради една проста причина - просто няма промяна в политиката на СДС. Тезисната основа, на която стъпва кръгът около бившия премиер, е: СДС е самодостатъчна партия, има си необходимия политически и интелектуален ресурс и не трябва да си сътрудничи нито със Софиянски, нито с НДСВ или други. Конфликт можеше да има, ако настоящото ръководство смяташе обратното - че трябва да се търси партньорство. Конфликт може да има, когато застане политика срещу политика, а не човек срещу човек. Когато се опитваш да правиш нова политика със стари хора, се получава стара политика с нови конфликти.

Сега вървят слухове за прилагане на план "Орешарски" на пловдивска почва. Кой се опитва да провали Чомаков?

Знае се, че има местно лоби срещу сегашния кмет. Не е тайна, че пловдивската организация е разделена на две, не е тайна, че има личностни вражди. Има опасност Пловдив да заприлича на София - като едно врящо котле. Но не виждам как този сценарий може да бъде изигран от човек, който обича СДС.

Ами той и Гърневски твърди, че обича СДС...

Ако някой поне малко харесва СДС, да не говорим, ако е бил знаме, защото Гърневски беше знаме на СДС в Пловдив, би било недопустимо да издига собствената си кандидатура срещу СДС. В противен случай означава, че на него никога не му е пукало за тази партия, а се е интересувал само от собствената си политическа кариера. За мен подобно поведение е реваншизъм.

Какво би могло да се случи, ако се окажат верни слуховете за смяната на Чомаков с Васил Паница и съответно оттегляне на Гърневски?

Ако се случи този вариант, който сега се върти като спекулация, това значи определени среди в СДС да си признаят, че имат контрол върху поведението на Гърневски. Тоест, че досега е бил разработван вътрешнопартиен сценарий от група хора, които работят против СДС. Ако това стане, Пловдив ще бъде загубен. Аз обаче не смятам, че ще се стигне до такова нещо.

Дали всички тези интриги не целят провала на Надежда Михайлова като лидер?

За съжаление Надежда Михайлова е достатъчно дискредитирана с политиката, която води, и няма нужда да бъде бутана допълнително. Нещата са прости - на Михайлова е даден мандат и не трябва да є се пречи до изборите. Ако тя успее, стискат си ръцете и СДС продължава напред с нея.

А какво означава "да успее"?

Ами при това обръщане на ситуацията не мисля, че вече и в СДС могат да кажат какво означава. Според мен критерият е спечелването на Пловдив и няколко други големи града.

София отписана ли е вече?

Очевидно, че в София вече не може да има успех. Това превръща Пловдив в още по-ключов град. В този смисъл, ако търсите вътрешнополитическо разделение, търсете го по логиката: който пречи да бъде спечелен Пловдив, работи срещу СДС и срещу Надежда. Пловдив се превръща в стратегически град, в модел на това дали СДС оцелява и в каква форма.

По-реален ли изглежда днес вариантът за връщането на Иван Костов на бял кон?

Въпросът е: трябва ли? Не, не трябва да се връща. Ако Иван Костов можеше да поведе СДС към изборни успехи, щеше да го направи през 2001 г. Трябва нови и нови лидери. Ако СДС претендира, че е водач на демократично мислещите хора в България, трябва да намери кадрови ресурс да издигне качествен лидер, който да промени политика. Ако не може, прогнозата никак не е добра.…