- Интевю в Радио Свободна Европа, , 10 декември, 2002 г.
Водещ Георги Коритаров:
Политологът Димитър Аврамов бе завеждащ отдела за анализи на Съюза на демократичните сили. Вчера се чу новината, че той е подал оставка. Всички медии започнаха да питат Димитър Аврамов защо е подал оставка. Аз го попитах обаче защо е бил назначен.
Не чух с какви аргументи, не мога да си спомня с какви аргументи съм бил назначен. Бях назначен след разговор с главния секретар на СДС и с госпожа Михайлова, на които разговаряхме за моето виждане за това какво е необходимо на Съюза на демократичните сили оттук нататък.
А какво беше необходимо на Съюза на демократичните сили?
Аз тогава защитих една визия за по-отворена партия, за допускане на нови хора в структурите на СДС.
Колко време бяхте на този пост?
Около... не около, а шест месеца.
А защо толкова бързо се налага да напускате?
Ами най-вероятно защото нещата, които съм казвал не са приоритети за ръководството на СДС.
Е как да не е приоритет например идеята за отваряне на СДС?
Доколкото знам, всичко, което сме говорили и сме казвали, се споделя от ръководството на СДС и е заявявано многократно.
Значи е приоритетно.
Очевидно е така, но вие знаете, че в политиката невинаги...
Не всеки приоритет, който изглежда приоритет, е приоритет.
Т.е. не винаги фактическото състояние на нещата е повод за политически действия.
А какво е фактическото състояние на нещата?
Фактическото състояние на нещата е, че има да се свърши доста работа преди местните избори и по отварянето на партията.
Това е повод за политически действия.
Повод за политически действия е това, че има местни избори, това, че конкуренцията ще бъде много тежка, повод за сериозни политически действия е да се отворят местните структури на СДС, в тях да влязат нови хора, повод за политически действия е това, че в дясното пространство има малко разговори. Повод за политически действия е това, че довчерашни коалиционни партньори на СДС се явяват на демонстрации със социалистическата партия. Въобще има много неща, които са повод за политически действия.
Защо тогава ви се налага да напускате?
Ами не зная.
Защо в продължение на толкова месеци СДС поддържа незавидно нисък рейтинг?
Вижте, това е много важен въпрос, на който аз трудно бих могъл да дам еднозначен отговор. Разбира се, бих могъл да дам няколко на брой отговора.
Дайте ги.
Първият отговор например е, че като че ли Съюзът на демократичните сили недостатъчно се обръща към периферията си, т.е. към хората, които са в ръководствата на местните клубове, към общинските си ръководства.
Вторият отговор?
Вторият отговор е, че някак си СДС не може да си възвърне широката електорална периферия.
От една страна, казвате, че СДС иска да се отваря, приели са идеята да се отваря, от друга страна, не се отваря. Как така иска да се отваря и едновременно не се отваря?
Има въпроси, на които се съмнявам, че могат да ви бъдат дадени рационални отговори.
Е защо, това е нещо много... как да кажа, той е прагматичен процес. Ако една партия иска да се отваря, тя се отваря.
Разбира се, отварянето на партията е прагматичен процес.
Защо тогава не се отваря, след като иска да се отваря?
Значи на въпроса за отварянето на една партия... наистина процесът е прагматичен. Трябва има политически план за това, организация и воля да бъде изпълняван. Аз не знам дали ръководството на СДС има същия политически план, който имат хората отстрани, които критикуват СДС. Склонен съм да бъда изцяло толерантен към настоящото ръководство на СДС до местните избори, защото в крайна сметка дали партията е успяла да се отвори първо към обществото и след това към политическите си партньори ще видим на местните избори. В крайна сметка те са тази дата, която ще узакони успеха или неуспеха на СДС.
Ако си спомняте преди последната национална конференция едно от ключовите послания на новия лидер на СДС Надежда Михайлова беше да се отворят прозорците, спомняте ли си?
Спомням си много добре и прозорците очевидно са отворени, но актът на отваряне на прозорци нищо не означава, защото ако трябва да се изразя метафорично, отварянето на врати и прозорци не означава нищо, ако никой не минава през тях.