Г-н Аврамов, какво точно работи директорът на дирекция "Политически анализи" в СДС?

Цялата дирекция трябва да подготвя експертни позиции, които да бъдат представени на политическите органи на СДС. Въз основа на тези експертни позиции би трябвало да се формира и подпомага политиката на партията. Според мен най-важното е отделът да предоставя с прости и ясни думи информация на политическите органи на СДС за това какви са нагласите на хората. Разбира се, нито един отдел не може да бъде изчерпателен, затова ние ще се занимаваме с основните неща, свързани със социалната политика, икономика, земеделие - тези области, които най-пряко касаят живота на най-много хора.

Кой дава заданието - партията или отделът, така да се каже, се самосезира?

Още сме в началото и новият екип не е изградил отработен начин на работа. Поддържа се всекидневна връзка с ръководството на партията, поддържа се комуникация с информационния отдел, поддържа се връзка с членовете на НИС, с целия политически апарат, който изпълнява текущите си задължения.

Има ли текущи проблеми?

Да. Аз лично смятам, че екипът ни не трябва да чака да му се спускат задачи, а трябва да има поглед върху обществените събития и да предлага на политическите органи на СДС мнения, информация и анализи на обществени проблеми.

Как гледате на публикациите в авторитетни западни издания за възможна коалиция между СДС, НДСВ и партията на Софиянски?

Стъпвам на официалните позиции, изразени от партията. Нееднократно лидерът на партията, оперативното ръководство на партията, а и последната партийна конференция са изразявали политическата позиция, според която, преди да се говори за каквото и да е било сътрудничество с други партии в дясното политическо пространство, трябва да се мине през избори. Всяка партия трябва да покаже каква е стойността й на политическия пазар, как избирателите се припознават в нея и какъв тип проблеми смята да решава.

Официалната политическа позиция на СДС спрямо НДСВ и правителството, която аз споделям, е, че на този етап няма никакво основание за създаване на коалиционна формула. Поради редица причини, които са познати на медиите. Например една от тях е, че социалистическата партия присъства под някаква форма в кабинета.

Какво би трябвало да се случи, за да има сближаване между НДСВ и СДС?

Не разглеждам политиката като непременно създаване на изкуствен тип коалиции. Това не е важна задача. Важните задачи пред СДС в момента са да започне да фиксира онзи тип проблеми, които са първо проблеми на обществото и второ - на тези, които подкрепят СДС. Защото в крайна сметка смисълът на всяка партия е да защитава определен тип политическа идентичност. Няма партия, която защитава всички членове на обществото. Разбира се, СДС е народна партия и това й дава възможност да защищава максимално голям кръг интереси в обществото.

Важната задача е да търсим решението на реалните проблеми на хората. От тази гледна точка ми се струва, че тази кампания, която партията проведе - "СДС слуша България", даде чуваемост. Даде реален отговор на доста проблеми. 24-те идеи за промени на конституцията бяха резултат именно от тези срещи с хората и затова СДС смята, че те са добри.

Няма ли конюнктурни интереси в битката, която СДС води за промяна на конституцията?

Струва ми се, че няма. Първо, тази битка е доста трудна политически, второ - тя не е популистка и не носи преки дивиденти поради много проста причина - става дума за институционални тези. Ако имаше конюнктура и популизъм, първите упреци нямаше да бъдат, че идеите са неразбираеми за хората. За нас е важен общественият интерес...

Казвате, че обществото иска точно тези 24 промени. Намаляването на броя на депутатите би ли довело до общество на богати българи?

Няма пряка зависимост между такъв тип въпроси, обаче намаляването на броя на депутатите не е предложено самоцелно. Става въпрос за пакет идеи, които би трябвало да се разглеждат като общ проект. Намаляването на броя на депутатите има логика, ако чрез второто ниво на местно самоуправление се стигне до силна местна власт. Тогава проблемите ще могат по-лесно да се решат на регионално ниво. Това е децентрализация и тя се налага от факта, че централните институции по-трудно решават местни проблеми.

По време на обиколката си из страната СДС явно е чул, че хората искат проблемите им да се решават по-близко до тях. Ако функционира един областен съвет, хората ще могат много по-лесно да пипнат, да видят, да контактуват с хората, които вземат решения. И да искат обяснение за едно или друго решение.

Аз пък си мислех, че СДС просто е послушал 90-те процента от българите, които не искат да имаме 240 депутати... А не, че е чул българите, които искат нивото на проблемите им да бъде сведено до второ ниво на местно самоуправление.

Според мен СДС е чул и двете неща. Аз трудно мога да аргументирам едната или другата позиция, но очевидно, каквото и да е чул СДС, е намерен един много добър баланс между исканията на хората. Има идея за намаляване на броя на депутатите, но тя не е самоцелна. Тя е аргументирана от гледна точка на създаването на нова институция, която по-адекватно ще защищава местните интереси. От тази гледна точка изхожда СДС. СДС не излиза и не казва просто: "По-малко депутати, защото хората ги мразят". СДС предлага още една стъпка - децентрализация, второ ниво на местно самоуправление.

И в идеята за засилване на мажоритарния елемент ли няма популизъм?

12 години в обществото циркулира перманентна дискусия за това, че избирателите трябва да избират кандидатите мажоритарно. Имаше страхотни обвинения срещу политическите партии, че с пропорционалните листи вкарват в парламента тези хора, които иска. Вкарват хора, които не са удобни на обществото, а обществото няма контрол върху тези листи. Въвеждането на система, която вкарва половината от депутатите мажоритарно, ще промени драматично политическата отговорност. Партиите ще бъдат принудени да извадят определен брой депутати, които трябва да се покажат пред хората. Хората ще видят за какви кандидати гласуват. Ще имат избор - да гласуват точно за този кандидат или да не гласуват. Досега нямаха такъв избор - гласуваха за всички в листата. Мисля, че в предлагания проект за изменение и допълнение на избирателния закон е намерен много добър баланс между интересите на партиите и интересите на обществото.

Ще бъде ли променена конституцията в обозримо бъдеще?

Оптимист съм, че СДС започва да инициира смислен политически дебат. Дали ще бъдат възприети предложенията на СДС или не - това е въпрос на политическа конюнктура. От гледна точка на моята позиция е добре, че СДС търси експертни мнения и становища, които да помагат на политиците да са по-близко до проблемите на обществото. Аз не искам да говорим за абстракции, не искам да говорим за християн-демокрация. СДС има достатъчно теоретичен опит, свързан с християн-демокрацията - има с харта за ценностите, партията е член на Европейската народна партия и т. н.

Аз искам СДС да създава политически решения, които да отговарят на простите въпроси от ежедневието на обикновения човек, който е разочарован или не от политическата система. Искам СДС да води такава политика, която да прави институциите по-легитимни. Защото намаляването на доверието към институциите е много сериозно. За пръв път това се случва в такава мащабна степен в страната. Това е обезпокоително, защото когато всички институции губят доверие, това не е заплаха само за управляващите, това е заплаха за демокрацията. Мисля си, че СДС като партия, изначално възприела демократичните ценности, отговаря и на тази заплаха с проекта си за промяна на конституцията.

Какво различава СДС и останалите партии, които се отцепиха от "Раковски" 134?

Всички малки партии, които се отцепиха от СДС през последната година, все още не са се изградили ясно като политическа идентичност. Те имат някакви програмни документи, но в крайна сметка всяка партия наистина трябва да се докаже пред избирателите. Идентичността е нещо, което трябва да се тества в избори. Затова ми се струва, че е рано да се говори за тези партии, че е рано да им се дава каквато и да е оценка.

СДС гледа на тези партии като нещо общо или следи за промените във всяка една от тях?

Аз не знам как СДС гледа на тези партии. Знам, че политически проблеми могат да се дискутират само с някой, който произвежда политика. Като се чуят политически тези, тогава може да има диалог. Вие знаете, че въпросите свързани с дясното пространство - по-обективни или субективни причини, все още са деликатни за обсъждане. Факт е, че там предстои нещо да се случи, но какво ще се случи - това е въпрос на дълги разговори. Това не е мой въпрос. Всеки процес на разговори, всеки процес на обсъждане на политически формули, та дори и обсъждане на коалиции - това трябва да е естествен процес.

СДС винаги е смятал, че трябва да бъде център на дясното политическо пространство. Не смятате ли, че преструктурирането вдясно би могло да се извърши и без СДС?

Всяка най-голяма партия в едно политическо пространство е естествен притегателен център. Най-много хора в това пространство я припознават като политически субект, който може да им реши проблемите. От тази гледна точка ми се струва, че е невярно, ако някой каже, че друга партия би могла да обедини дясното политическо пространство.

Синята партия имаше сериозни проблеми - губи избори, губи доверие. И едва ли би могла да бъде притегателен център. Имате поглед върху партията - тя успява ли да излезе от шока на загубите?

Всички партии преживяват политически цикли. Няма партия, която да не е загубила избори. Дори и Тачър загуби доверие, след като управлява дълго. Важното е партията да е адекватна на обществените очаквания във всеки един момент. За мен това не е драматично. За СДС като партия е важно да води пълноценен партиен живот. В крайна сметка смисълът на политиката не е да се прави в някакви кабинети и да бъде спускана надолу, а на местно ниво - симпатизантите и членовете на местните клубове, да дискутират проблемите на ежедневието.

Аз съм изключително насърчен от стила на новото ръководство. В днешните структури на СДС има оптимизъм. Няма наложени решения. Има нови, млади хора, които са се изградили като професионалисти.

В момента СДС е единствената от големите партии, в която младежката структура има реална тежест. Младите в СДС не се използват за лепене на плакати. Това създава усещане за перспектива. Виждам, че в момента местните структури на СДС имат много повече влияние върху това, което се случва. Оттам се ражда доверието. Имам вярата, че сегашното ръководство на СДС може да отговори адекватно на обществото. И затова съм там. Не бих работил в капсулирана организация. След като съм отишъл там, значи вярвам на този екип.