Политическият смисъл на понятието запад е поставен под съмнение

На политически жаргон, "Западът" би трябвало е обединение на демократичния свят срещу всяка форма на политическа, икономическа и военна заплаха или диктатура. Това би трябвало да означава, че страните от ЕС и НАТО, които възприемат себе си като Запад би трябвало да са политически единни в оценките си за това какво представлява режима на Садам Хюсеин. Различията между тях обаче показват неспособност да бъде формулирана единна позиция за заплахата, която представлява режима на Садам. Днешното разединение на "Западния свят" е опасен политически прецедент, който може да има негативни последствия в глобален мащаб. То е пример за това, че всеки екстремистки политически режим може да използва различията в Съвета за сигурност, ЕС и НАТО за да създава регионална или глобална нестабилност.

Иракската криза има глобални мащаби и изисква ясното поставяне на два въпроса. Първият е дали ще има промени в системата на международни отношения, след решаването на проблема "Садам". Отговорът му е свързан със способността на САЩ да останат лидер на международната общност и след решаването на кризата. Запазването на американското лидерство изисква Вашингтон да постигне международен консенсус за отстраняване на режима в Багдад.

Способността на Америка да намери легитимно за останалия свят решение на "проблема Садам", ще затвърди позициите й на световен лидер. Ако обаче такъв консенсус не може да бъде постигнат в ООН, САЩ трябва да са в състояние да излязат победител от кризата дори с цената на военни действия. Това се налага, заради предотвратяването на опасния политически прецедент - един диктаторски режим да излезе победител в дипломатическата битка със демократичния свят. Независимо дали с цената на международен консенсус в ООН или чрез военна операция на общност от държави САЩ трябва да решат тази криза. Ако Америка не може да обедини морално целия демократичен свят, то поне трябва да бъде в състояние да се справи със заплахите за международния ред от позиция на силата.

Вторият важен въпрос е свързан с опасността от разпад на транс-атлантическото единство. Тясното партньорство между Европа и Америка е ключово за глобалната стабилност, защото гарантира запазването на международен ред основан на правото и позволява разпространението на демокрацията в световен мащаб. Всички заплахи в световен мащаб от началото на ХХ век. до наши дни са преодолявани чрез запазване на трансатлантическото единство. Днес обаче, държави като Франция и Германия считани за част от сърцето на демократичния свят дават повод за разцепване на това единство. В същото време страни до вчера част от Варшавския договор съдействат за запазване на единството на Европа и Америка с позицията си по кризата в Ирак.

Позициите на Франция и Германия са опасен пример за това държавите предпочитат да преследват конюнктурните национални интереси, вместо да се провят с опасностите за международния ред. Позицията на двете държави отваря вратата за дебат как определени страни използват институциите на ЕС за налагане на собствените си национални интереси за сметка на общоевропейските.

Иронията е, че страни които са били част от комунистическият свят имат по-правилна оценка, доколко един диктаторски и съветски по характер режим е опасен за световния мир, отколкото иначе демократични държави като Франция и Германия. Френската позиция и безпрецедентните изказвания на френския президент показват, че необходимостта от преоценка на отношенията в ЕС и зависимостта на общоевропейските институции от политиката на Париж.

Евентуална война в Ирак ще бъде провал за дипломацията. За такъв провал отговорност носят колкото страните, които биха участвали във военна операция без резолюция на ООН, толкова и държави като Франция Германия, които с позициите си разделят запада на две и реално оказват подкрепа на режима в Багдад.

Основната задача днес е не да бъде избягната войната в Ирак, а да не бъде допуснато разделение между Европа и Америка. Най-важният урок за бъдещето не е как точно ще бъде решена иракската криза, а какви ще се последствията за сигурността в световен мащаб след нейното решаване.