Посещението на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл у нас би трябвало да постави в центъра на общественото внимание съвсем конкретни теми свързани с двустранните отношения, с членството в НАТО и ЕС. Вместо подобен политически дебат обаче, изминалата седмица донесе нови искания за предсрочни избори.

На фона на провалената приватизация, нестихващите скандали в правителството и некомпетентното управление на НДСВ и ДПС предсрочните избори са съвсем логична перспектива. Нещата изглеждат по друг начин обаче, ако сравним перспективите, които предлагат опозиционните партии и ако разгледаме доверието на избирателите към тях. Ако изхождаме от предпочитанията на обществото, БСП би трябвало да иска избори, а СДС да търси подобряване на позициите си в рамките на настоящото статукво. Точно обратно, левицата изглежда по-предпазлива в исканията си за избори, докато СДС вече обяви политически курс към предсрочни избори.

Няколко са опасностите, които могат да донесат предсрочните парламентарни избори.

Те са нелогични от гледна точка на развитието на страната, най-вече заради възможността управлението да бъде поето от левицата. Още по нелогично е СДС да обявява курс към предсрочни избори, в които вероятен победител е БСП. Синята партия трябва да търси нови избори единствено тогава, когато е готова да ги спечели. СДС би трябвало да се съсредоточи около провеждането на вътрешнопартийни реформи и създаване на програмна алтернатива на настоящото управление. Основната цел на сините би трябвало да бъде не да свалят от власт срутващото се управление на НДСВ и ДПС, а да предотвратят влизането на БСП във властта.

Второ, предсрочните избори са опасни, ако не са предшествани от политическо обединение, което да гарантира интеграцията на България в ЕС и НАТО и продължаване на специалните отношения на страната ни със САЩ. Постигането на тези приоритети може да бъдат обезпечено единствено от ясно структурирано и програмно обезпечено дясно-центристко управление. Към днешна дата обаче неговата политическа формула изглежда неясна и дори невъзможна. Една от причините за това е изолационисткото поведение на СДС. От сега е ясно, че следващото управление на страната ще бъде коалиционно. Синята партия не насочва усилията си към това да си осигури стабилни коалиционни партньори. В същото време евентуално партньорство между СДС и НДСВ изглежда все по-нелогично, с оглед политическите ресурси на НДСВ и спада в доверието към настоящото правителство.

Липсата на основа за следващо дясно-центристко управление би трябвало да възпира партиите от тази част на политическия спектър да търсят предсрочни избори. Като най-значима дясно-центристка партия СДС носи най-сериозна отговорност за създаването на нов реформистки проект. Затова сините трябва да търсят предсрочни избори, само е налице политическа ситуация, която ще осигури приемственост в ориентацията на страната.

Трето, предсрочните избори ще блокират работата по преговорния процес с ЕС най-малко за период от 6 месеца. Интеграцията с ЕС е приоритет, който освен политически, трябва да бъде обезпечен и кадрово. Не случайно единствените видими положителни страни на настоящото управление са в областта на външната политика и европейската интеграция - области, в които има приемственост както в политическите приоритети, така и в екипите, които ги реализират. На следващото българско правителство се пада тежката задача да осигури успешен край на преговорите за присъединяване към ЕС. И понеже преговорният процес се основава на реални постижения, а не на размяна на документи на следващият кабинет ще се наложи да бъде доста радикален в икономическите реформи. Така освен приемственост в екипа, на страната ще е необходима и приемственост в модела на развитие.