Почти член на НАТО и пред прага на ЕС страната ни може да се радва на сериозно развитие през следващото десетилетие. Най-сериозната пречка пред добрите перспективи e наличието на организирана престъпност и срастването й с властта и с управлението на страната. През 90-те България премина през фалита на Луканов и третият път на Виденов като и двата пъти "катастрофира". Появата на организираната престъпност и срастването й с властта обаче бе поставено при управленския мандат на ДПС реализиран чрез правителството на Беров. Разбиването на тази връзка е от изключителна важност за страната ни. Пред България все още стои въпроса, как да скъса с посткомунистическия модел на връзка между политическа и икономическа власт, а обществото и държавата да си извоюват обратно тези територии, които останаха в ръцете на организираната престъпност. Това е изцяло вътрешнополитически въпрос и решаването му зависи изцяло от избора българското общество. Най-общо има три показателя, по които можем да оценим перспективите си като добри или лоши.

Собствеността

Първият е свързан със структурата на собствеността в страната. Азбучна истина, е че всеки стабилен икономически модел е основан върху частната собственост. У нас обаче се изгради точно обратен икономически модел. Би било логично още през първите години на прехода у нас да се започне процес на създаване на собственост. Вместо това обаче, от 1990 г. до 1997 г. българското обществото, се занимаваше с изясняване значението на думата приватизация и със спорове дали въобще да се приватизира. През това време, вместо дребни предприемачи, на пазара се настаниха "мутри", а вместо инвеститори, на входа и изхода на все още държавната икономика тихо заеха позиции хора от бившите тайни служби и висшата комунистическа номенклатура. Така, вместо икономика, която създава продукт, България стана икономика, която "изяжда" продукт.

Днес България продължава да няма адекватна на съвременните икономически предизвикателства структура на собствеността. В много области на пазара няма конкуренция, а благодарение на управлението на икономически екип на НДСВ у нас все още има държавни монополи в сфери като транспорта, телекомуникациите, енергетиката, тютюневата промишленост. Тоест, остава държавната собственост, а с нея и възможността държавата, тоест партийната олигархия да контролира икономически ресурси.

Политическият плурализъм

Докато пазарът създава равни шансове за всички поне на старта, политическият плурализъм прави възможна конкуренцията на идеи за управление и гарантира намаляването на олигархията. Въпреки формалното наличие на демокрация, на политически плурализъм и възможност за избор, българската политическа система обаче е силно олигархична. Политическите елити са затворени, а партиите представляват повече икономическите апетити на собствения си партиен апарат, вместо интересите на избирателите си. Отсъствието на развит пазар, съчетано с олигархична и партийна система непрекъснато възпроизвежда политика чиято цел е не реформи в полза на обществото, а контрол върху ресурси в полза на сенчести икономически играчи. Без ясна структура на собствеността и развита икономика, политическата система и обречена да бъде бушон в разпределянето на ресурси. За не бъде само политиката единствено "бушон" е необходимо разширяване периметъра на плурализма и интегриране на максимум българи в политическите процеси. Елементи на такова разширяване са ремонт на избирателната система и реформи в политическите партии насочени към ясно представителство на обществени интереси.

Обществените нагласи