Законодателният клиентелезъм
У нас е налице неприятната традиция законодателството да не обслужва обществения интерес. Непрекъснато сме свидетели на това, как се създават закони, които са в полза на съвсем конкретни икономически и политически групировки. Три са примерите, при които законодателния клиентелизъм измества изцяло общественият интерес.
Конституцията
Тя е първият пример за това, как се правят закони, които обслужват конкретни политически интереси. Приета при Велико народно събрание доминирано БСП тя стана политическо средство в ръцете на партийния апарат. Елитът на левицата използва мнозинството си, за да създаде институционална рамка, която да гарантира икономически и политически комфорт на хората свързани с властта. Резултатът е, че на прага на ЕС България има посткомунистическа конституция, в която има сбъркан баланс на властите най-малко в четири сфери. Имаме президент, който прилича повече на туристическа атракция отколкото на институция. С почти никакви правомощия и силно неформално влияние, той играе активна роля в политическия живот без да носи реална отговорност. Съдебната власт и съдебната система са разписани така в основният ни закон, като че ли единствената им задача е да не могат да си вършат работата. Местната власт е изцяло функция на централното правителство. Конституция предлага централизиран модел на управление, който прави местните общности изцяло зависими от централното правителство.
В основният ни закон няма ефективен механизъм за защита правата на гражданите. В резултат тези права се превръщат във фикция.
Собствеността
Това е може би най-важната сфера, в която некачественото законодателство спира развитието на страната. През 2003 г. страната ни няма адекватна структура на собствеността. Наличието на държавни монополи и липсата на конкуренция в икономиката не позволяват да формирането на различни социални интереси, които да подреждат обществените приоритети. Тук пример за клиентелистко законодателство са приватизационните закони. Масовата приватизация на Виденов и приватизацията чрез т. нар. РМД-та от управлението на Костов са добър пример за законодателство, писано с цел източване на ресурси в полза на администрацията. Шампион по законодателен клиентелизъм обаче е настоящото парламентарно мнозинство. Съчетанието между закони в полза на конкретни интереси и некачествено законодателство доведоха дотам, че НДСВ и ДПС да не могат да спазят процедури, приети от собственото им мнозинство. Резултат е видими - отсъствие на икономически реформи.
Войните между властите
Законодателният клиентелизъм води до непрекъснати конфликти, между различните институции. Свидетели сме на битки между всяко парламентарно мнозинство и съдебната власт. В тези "войни между властите" напълно изчезва защитата на общественият интерес. Той е заменен от битки за власт и икономически ресурси, които се водят между различни публични или скрити властови групи.
Обществената традиция срещу законодателния клиентелизъм
Обществото ни не разполага с механизъм за формиране и защита на обществени интереси. Поради отсъствието на самостоятелна държавност за дълъг период от време, в модерните времена българското общество не е разполагало с възможността да се самоуправлява без намесата на външни фактори. В резултат нямаме традиция във формирането на обществен интерес - тоест за нас не е естествено да се сдружаваме с цел постигане на определена социална среда. Днес е налице демократична среда и такива обществени усилия са възможни. Въпреки това обаче естествената реакция на обществото е да прехвърля функциите свързани със собственото му самоуправление на държавата. Така вместо да се самоуправляваме и да ограничаваме управлението, се получава обратното - управлението, тоест държавата е натоварена с функции да ограничава обществото, тоест нас. Отсъствието на традиция в защитата на обществените интереси изкривява демокрацията ни. В крайна сметка достигаме до простата формула - колкото по-силен е обществения интерес, толкова по-слаба е политическата олигархия. Ако обществото ни знае, какви закони му трябват, политическите ни представители ще бъдат принудени да ги приемат.
