Предстоящите местни избори се очертават едновременно като най-интересните и най-важните в най-новата ни политическа история, защото след тях политическият ландшафт вероятно ще бъде променен. Промяната на партийната система започна на парламентарните изборите през 2001 г. със създаването на НДСВ. От двуполюсна тя се превърна в полицентрична. Този процес обаче не е завършил. Местни избори са нова стъпка в тази посока. Те ще дадат отговори три важни въпроса: ще се наложи ли НДСВ като политическа партия: ще се утвърди ли нов политически играч в дясно от центъра; и накрая ще се запази ли монопола в левият спектър.

Промяна или запазване на статуквото

София се очертава като стратегически град на предстоящия местен вот не само заради икономическите си ресурси. Като столица на централизирана като ресурси и модел на управление страна София е изключително важен град за основните политически партии. За тях изборите в столицата са тест дали политическото статукво ще се запази или промени в национален мащаб. Конкуренцията в София ще очертае какъв тип вот е възможен и кои политически партии имат шанс за представителство в следващия парламент.

Поглед в центъра и в дясно

От изборите в София зависи, как ще изглежда дясно центристкото политическо пространство през следващите няколко години. Тук има две политически битки. В центъра на по-голямата е НДСВ. Изходите са два - НДСВ остава партия на властта или се трансформира в нормално представен политически субект. Утвърждаването на НДСВ като центристка партия има голямо значение за развитието на дясно центристкото пространство, защото намалява математически шансовете на социалистите да получават мнозинства на парламентарни избори. От представянето на НДСВ на местните избори зависи, коя концепция за дясно центристкото пространство ще се наложи - тази за конкуренция на няколко партийни центъра, или тази за лидерство на една партия.

По-малката битка е за лидерство в рамките на концепцията за дясно центристко политическо пространство без НДСВ. Нейният израз в София е "СДС срещу Софиянски". Победа на СДС минимизира шансовете за утвърждаване на партията на сегашния кмет. Обратно победа на Софиянски води към криза и ново преструктуриране в СДС. От изходът на кметската битка в София и изборите в другите областни центрове зависи пряко хоризонта на настоящото управление и политическата формула на следващите парламентарни избори.

Обединената левица

Единствено в лявото политическо пространство не текат значими политически процеси. За БСП обаче тези избори също са жизнено важни от гледна точка на промяната на партийния модел. Сега левицата успява да консолидира всички партийни джуджета в ляво от центъра и претендира, че чрез проектите "Коалиция за България" "Нова левица" представлява всички българи със социалдемократически, социалистически и комунистически нагласи. Процесите на фрагментация в дясно от центъра привидно работят в полза на БСП. Настоящата монолитност на левицата обаче, може да предизвика разпад при загуба на местните избори. За социалистите те са възможност да запазят сегашния си монопол в ляво от центъра и да го превърнат в част от модела на новия партиен ландшафт. Ако за СДС спечелването на София е знак за оцеляване, за Софиянски знак за политическо раждане, а за НДСВ за стабилизация, то за БСП е край на посткомунистическия период на партията. Не случайно левицата извади възможно най-дясно изглеждащият кандидат за кмет в цялата си политическа история от последните 13 години. Кандидатурата на банкера Стоян Александров е знак към София, че БСП не иска да изглежда като бивша комунистическа партия. Изборът на БСП създава сериозна опасност за дясно центристките формации, защото изглеждащият като технократ банкер и икономист краде от тяхната идентичност. Изборът на Стоян Александров за кандидат на левицата показва, че макар БСП да не разполага с човешки ресурс вътре в партийните си структури, тя успява да гледа стратегически на политическите процеси.