В навечерието на най-важния политически дебат през годината - този за приемането но бюджета - част от правителството и политическите партии преминаха направо от медийно към икономическо хулиганство. Вместо с обсъждане на възможностите за растеж и подобряване на инвестиционният климат дебатът по бюджета за следващата година започна с до болка познатото искане на пари.

За разлика от медийното хулиганство, чието естествено състояние в най-лошият случай е произвеждането на неистини, естественото състояние на подобен икономически дебат е произвеждането на бедност.

Обсъждането на параметрите на новият бюджет започна точно в тази посока, със спорове единствено за това, кое министерство да получи повече от ограничените финанси на държавата.

За поредна година философията на икономическото развитие на страната ще се прави от чиновниците в министерство на финансите. В същото време приоритет в изготвянето на бюджетната философия трябва да има министерство на икономиката. Нормално е там да се създават концепции за развитие на икономиката, които в последствие да станат основа за изготвянето на бюджетната рамка. Във ведомството на вицепремиера Василев би трябвало да имат представа за това, как ще се развиват отделните икономически сектори, какви инвестиции можем да очакваме през 2004 г., ще има ли въобще приватизация. Вместо подобен дебат, първите думи на икономическия министър са свързани с призиви за пестене на пари и с личният пример в за това.

Харесва ли ви гледката на пестелив министър на икономиката? Едва ли! Тя по-скоро удивително напомня за 80-те години, за разпада на социалистическата икономика, за призивите за пестене на всичко от което може да се пести - ток, вода и т.н. За съжаление трудно можем да намерим по-лош знак за развитието на една икономика от икономически министър призоваващ към пестеливост и икономии.

Всъщност има по-лош знак и той идва от философията на управление, която е неадекватна на формалните цели, които си поставя България. Те са свързани с възможността, през следващата година да приключим преговорите за членство в ЕС. Страната ни дори получи положителен сигнал за това на срещите на ЕС в Копенхаген и Солун. В същото време настоящото правителство ще вкара България във важната за страната 2004 г. с държавни монополи в ключови сфери като енергетиката, транспорта, телекомуникациите. Така в резултат на две годишното управление на настоящото правителство, през 2004 г. българите ще избират дали да говорят по телефона ли не, вместо услугите на коя телефонна компания да ползват.

Наличието на подобни премиери със сигурност няма да допринесе за напредъка при преговорите с ЕС. Всъщност те показват, че е налице противоречие между политическите цели и възможностите за изпълнението им.

Освен формални пречки пред евроинтеграцията и развитието на страната това противоречие произвежда една тъжна социална реалност. Въпреки мъчителното ни приближаването към членството в ЕС всеки дебат в обществото произвежда социална реалност характерна за комунистическия период и за първите години на прехода. Последният пример за това е обсъждането на закона, които урежда статута на бившите държавни глави. Безсмисленият дебат по него се превърна в поредното унизително упражнение в популизъм на политици от БСП. Пренебрегвайки достойнството на нацията, левицата се опита да обясни, че чрез унижението на бившите български президенти, обществото ни ще спести средства и вероятно ще бъде по-малко бедно.