Местните избори ще се проведат в условията на делегитимирана политическа система. Обществото определя настоящите политически субекти като неспособни да решават ежедневни проблеми свързани с поддържане на публичния ред, инфраструктурата, образователни и социални дейности. Това най-добре се вижда в изследванията на социолозите, които поне от година насам показват, че българската политическа система е в криза. Освен, че не харесват политическите си представители, избирателите намират все по-малко поводи, за които биха дали вота си на избори и са песимисти, че голяма част от проблемите на ежедневието могат да бъда решени изобщо. Утвърждаващата се тенденция обществото да не вярва на собствените си партии е опасна особено в предизборни периоди. Опасността е свързана с това изборите били те местни или национални да възпроизведат политическото статукво и да закрепят във властта същите политически представители, от които обществото е недоволно.

Разпадът на политиката

Особено опасен аспект от решението на избирателите, че няма политическа алтернатива, която да представлява интересите им е достигане до политическа фрагментация. Тя се изразява в това, че в представителните органи на управление, независимо дали става дума за национален парламент или общински съвети, няма да има устойчиви политически мнозинства, способни да прилагат управленски концепции за развитието на държавата или общината.

Липсата на политически мнозинства създава ситуация на политически разпад.

Най-простото следствие на това, в един общински съвет да няма доминираща политическа сила е, че той няма да е в състояние да взима важни решения за управлението на общината. В такава ситуация е невъзможно да бъдат изпълнявани предизборни ангажименти. При нея са възможни два типа политическо поведение. Първият е създаване на след изборни коалиции, тоест на политически мнозинства, неодобрени предварително от избирателите. Вторият вариант при отсъствие на стабилни политически мнозинство с ясни политически цели е превръщането на един общински съвет в клиентелна структура, която използва обществени ресурси за облагодетелстване на лични интереси. Това е състояние на олигархия, което изкривява демократичния модел на управление до крайност.

Възможна ли е криза?

Ако предстоящите местни избори възпроизведат такова статукво в общините, при което никой не печели се създава ситуация за политическа криза в национален мащаб.

Първите индикации за такава криза са налице, след като всички основни политически партии започнаха да говорят за запазване на финансовата стабилност. При наличие на добри очаквания и ясна управленска перспектива, послания като "финансова стабилност" изобщо не биха присъствали в политическата фразеология. Политическата и финансова стабилност са първостепенни условия за развитието, както на икономиката, така и на политическа система. Те стават част от дневният ред на обществото в две ситуации - когато ги няма и когато са застрашени. Така дебатът за запазването им дефакто връща обществото към периода, в който тези фундаментални за развитието му условия са отсъствали.

Има ли решения?

Когато политическите партии са капсулирани, а обществото не им дава доверие трябва да бъдат търсени политически кандидатури с висока степен на легитимност. Основната стъпка към реабилитация на партийността е в изборните листи попаднат непартийни кандидати, който обществото подкрепя. От местните централи на основните политически партии обаче идват точно обратните сигнали. На избираемите места в листите за общински съветници се нареждат ръководствата на партийните структури, във възможно най-нелицеприятна за обществото конфигурация. Такава кадрова политика е характерна за периоди, когато политическият хоризонт е силно скъсен. Изборната длъжност се превръща в средство за удовлетворяване на лични перспективи зад които не стои политическа цел.