Убийството на сръбският премиер Зоран Джинджич през миналата седмица е изключително тъжен факт, който върна представата за Балканите, като "гетото" на Европа. Този атентат е пример за нихилистичното отношение на балканските общества към собствените им институции. В същото време той показва колко тежки рани на държавността са нанесли комунистическите режими и колко е трудно в балканските общества да бъдат възстановени демократичните стандарти на общуване. Това обаче е друга тема, на която си заслужава да отделим повече време. Конкретната опасност днес е, че убийството на сръбския премиер изглежда като опит за нова дестабилизация на Балканите. В него много добре се вписват и събитията от българския политически живот през последните 6 месеца. А те, да припомним, са следните: непрекъснат спад на доверие към настоящото правителство, неспособност на опозицията да предложи управленска алтернатива, скандали свързани приватизацията, напреднал процес на разпад в парламентарното мнозинство. Резултатът е, че настоящото статукво губи легитимността си без на политическия хоризонт да се появи политическа алтернатива, която внушава сигурност. Липсата на политическа перспектива е най-лошия знак за развиваща се демокрация като българската. Това е така, защото, ако в една демократична среда не се раждат политически алтернативи, обществото е поставено пред въпроса дали да смени обществения модел - тоест да премине от демокрация към нещо друго.

Днес у нас са налице първите две условия - бързо спадаща легитимност на управляващите и липса на харесвана от обществото опозиционна сила. Избирателите не харесват управлението на НДСВ и ДПС, но виждат как левицата или СДС биха управлявали по-добре. Учебникарски пример е, че политическите кризи в демокрациите се решават с избори. За съжаление политическата практика, често опровергава теоретичния опит и поднася изненади, които в много случаи нанасят сериозни рани на живота на хората. Затова си струва да споменем, че предсрочните изборите в едно демократично общество са резервен вариант, а не политическо плашило в ръцете на опозицията. В настоящия момент точно в такова се опитват да ги превърнат опозиционните партии и по-специално левицата.

Настоящото управление на НДСВ и ДПС наистина е слабо, хаотично и това е само началото на дългия списък от лоши оценки, които то заслужава. Всеки ход към избори в настоящия момент е обаче опасен заради два фактора - отсъствие на по-добра политическа перспектива и трудно предвидима международна обстановка.

Провеждането на предсрочни избори, при неспособност на опозицията да предложи ясна политическа перспектива създава опасност от смяна на модела на развитие на страната. Днес политическата заплаха за промяната на този модел идва от възможността левицата да дойде на власт. Заплахата идва от това, че БСП е единствената значима политическа сила, която продължава да пречи на процеса на интегриране на България със запада. При войната в Косово БСП бе срещу САЩ и ЕС, при унищожаването на ракетите СС и Скъд бе срещу НАТО, при затварянето на ядрени реактори срещу ЕС, а при днешната криза в Ирак е срещу САЩ. С други думи, няма значима прозападна позиция в България, срещу, която левицата да не е заставала.

Възможността левицата да управлява в краткосрочна перспектива е най-ясно очертаната опасност пред прозападната ориентация на България и пред членството в НАТО и ЕС.

Събитията в Сърбия и привидната стабилност у нас са сериозен повод за безпокойство, защото двете страни лесно могат да се превърнат в нова ос на нестабилност в Югоизточна Европа. Точно затова провеждането на предсрочни избори у нас в настоящата международна обстановка и е заплаха за не само за вътрешната ни стабилност но и за тази в региона.

Преди да търси сценарии за сваляне на правителството опозицията е длъжна да покаже пред обществото, че е носител на политическа перспектива и даде на българите реална възможност за избор. В противен случай, демокрацията ще бъде сведена до перманентна смяна на едни неподготвени да управляват хора с други. Подобно усещане и без това съществува сред голяма част от избирателите. Днешната ситуация на пълзяща нестабилност ни е добре позната от средата на 90-те години, а опасността да получим ново политическо Deja vu е съвсем реална. Добрата новина е, че все пак разполагаме с политически опит, за да избегнем нов лош период в историята на страната.