Продажбата на "Булгартабак" е симптоматичен пример за провала в икономическата политика на правителството. Управляващите трябваше да избират между два начина за приватизацията на тютюневия холдинг. Печелившият налагаше дружеството да бъде преструктурирано, като губещите дейности се закрият. Ако бе избран този вариант, държавата щеше да продаде отделните предприятия за много пари, а собственици вероятно щяха да бъдат стратегически инвеститори от тютюневия бизнес. Втората възможност, която всъщност бе избрана, е "политическата приватизация".

Идеологът й е ДПС

При нея "Булгартабак" трябва да бъде продаден на цяло, като по този начин се търси социален ефект чрез запазването на максимум работни места.

Така държавата прехвърли отговорността по преструктурирането на холдинга на бъдещия купувач. Това доведе до три неща - загуба на пари, отблъскване на стратегическите инвеститори и невъзможност за контрол върху ключов за страната отрасъл.

В крайна сметка "Булгартабак" ще бъде продаден за малко пари, не на стратегически инвеститор и с нерешени проблеми. Това вероятно ще доведе до нова смяна на собственика след приватизацията.

От сериозна и важна за икономиката продажбата на "Булгартабак" се превърна в показно упражнение за

лошо управленско решение

и сделка, от която не печели никой. Срещу нея застанаха толкова много противници, колкото никога не е имала една приватизационна сделка през последните години.

Опозицията вляво и вдясно, синдикатите. В управляващата коалиция също се появиха различия, които даже създадоха предпоставки за разпад на мнозинството. Дори продажбата да се осъществи при сегашните условия, е възможно подводните камъни, която тя залага, в крайна сметка да доведат до нарастване на различията между НДСВ и ДПС и до разваляне на сегашното управление.

Продажбата на "Булгартабак" се оказа пълен провал за икономическата политика на правителството и парламентарното мнозинство.

Най-важно обаче е, че тя

наложи опасен прецедент

при който съдебната власт за пръв път действа като активен играч по отношение на процеса на приватизация. Нещо повече - съдбата на сделката вече зависи от Конституционния съд, което не би трябвало да е нормална практика. Самият факт, че се налага КС да се произнася по приватизационна сделка, вече показва колко проблематична от правна гледна точка е процедурата и колко са сериозни политическите различия по казуса "Булгартабак".