България излиза в благоприятна позиция в рамките на международното статукво след иракската криза. Обществото ни с изключение на маргинални обществени прослойки обединени около БСП разбра и подкрепи ясната ориентация на България към трансатлантическа Европа. Още преди ехото от Ирак да е затихнало обаче има опасност България да навлезе в нов период на нестабилност. Две са преките опасности които водят в тази посока - България да не изпълни критериите за сигурност на информацията по линия на членството в НАТО и възродената криза в отношенията парламентарно мнозинство съдебна власт.

Първата опасност е пределно ясна. Страната ни не може да си позволи компромиси с изискването на НАТО за опазването на секретната информация. Изпълнението на критериите по този показател е изцяло в ръцете на правителството и то трябва да ги обезпечи, дори с цената на персонални промени в системата на МВР или службите.

Втората опасност има повече измерения защото е свързана със състоянието на парламентарното мнозинство. НДСВ отвори нов фронт във войната със съдебната система. Досега престрелките със съда макар и опасни застрашаваха единствено изпълнението на политическите цели на мнозинството. Настоящият конфликт между НДСВ и Конституционният съд обаче създава съвсем нов тип заплаха - поставя под съмнение конституционният ред. Дефектите на настоящата Конституция са очевидни, но това не е повод за противоконституционно управление. България има крещяща нужда от смяна на стила на управление, но няма нужда от смяна на самото управление, защото в момента няма друга програмно обезпечена прозападна политическа алтернатива, която обществото да харесва. Свикването на Велико народно събрание заради каквито и да било конституционни промени също не е решение, защото в сегашната ситуация избирателите дават преимущество на левицата. БСП имаше мнозинство във Великото народно събрание при приемане на настоящата Конституция. Резултатът от това мнозинство е видим и поради това ще бъде изключителна грешка за страната мнозинство на БСП да контролира приемането на нова Конституция.

Днес България се намира само на четири политически крачки от ново нахлузване на политическата "червена шапчица" и нов лош политически период. Четирите крачки са: разпад на парламентарната група на НДСВ, успешен вот на недоверие, служебно правителство назначено от президента, и накрая кабинет на левицата.

Най-добрият вариант избягване на тези крачки е НДСВ да се справи самостоятелно с вътрешните си проблеми и да запази стабилността на мнозинството.

Предстоят местни избори и вероятно след тях ще се очертае нова дясно-центристка формула за управление. НДСВ трябва да реши дали иска да бъде част от такава формула. Ако да, то трябва да запази политическата стабилност до появяването й.

Резервният вариант е програмно споразумение на политическите сили, които представляват националния консенсус по кризата в Ирак. Цел на такова програмно споразумение е отстояването на външнополитическите приоритети на страната. То е свързано с поемане на конкретни политически ангажименти и отказ от предсрочни избори до пълното приемане на България в НАТО.