На фона на отминалата криза в Ирак и актуалните вътрешни проблеми, като че ли почти без особено внимание отмина един от най-важните за България моменти от последните години - ратификацията на членството ни в НАТО от конгреса на САЩ. На фона на вече напредналата ни интеграция в НАТО ми се струва важно да очертаем ситуацията в която се намира страната ни и възможностите за избор между различните модели за развитие на Европа.

Първото и най-важно следствие от ратификацията на поканата за НАТО е, че за пръв път България има реалната възможност сама да определи своя геополитически избор и по-скоро на избере този тип международна система, която съответства на ценностите, ориентацията и интересите на страната ни. Кризата в Ирак маркира границите на евентуално разделяне на Запада и може да подстави начало на преструктуриране на международния ред, като раздели Европа. Изборът, който на България ще се наложи да направи като утрешен член на ЕС е между трансатлантическа Европа, част от западния свят и оформящите се очертания на някаква "Велика Европа", процес стимулиран от френската политическа визия, от социалдемократите в Германия и доста близък до представата на Москва за нов международен ред.

За България е от ключово значение ЕС да се запази като обединение на страните от свободния свят. Като бъдещ член на европейското семейство, страната ни има интерес да влезе общност на държави, която е запазила досегашната традиция на политически консенсус, в противовес на визията за Европа, като бюрократизиран, военнополитически гигант. Като първа сериозна стъпка към второ може да се определи проектът на Франция, Германия и Белгия за създаване на алтернативна система за сигурност в Европа.

Българската подкрепа за такава идея е опасна по няколко причини.

Първо такъв проект има за цел да обезпечи нарастването на международната влияние на Париж, а не да създаде по-добра система за сигурност и отбрана на ЕС, отколкото е НАТО в настоящия момент. Създаването на европейски въоръжени сили, които да изместят НАТО ще промени логиката на развитие на ЕС и ще превърне съюза в бюрократична машина способна да води силова дипломация. Напредването на подобен процес може да обезсмисли националния проект на България - а именно, влизайки в ЕС да бъде равноправен член на общност от държави. Има реална опасност, след няколко години страната ни да попадне в структура, в която ще отстъпим национален суверенитет, в полза на неадекватна на българските национални интереси политическа визия. Това налага внимателно обсъждане на всички вътрешно европейски проекти за развитие на ЕС и особено на британската визия за развитие на Европа.

Второ, при кризата в Ирак, България вече защити успешно политическата визия за "трансатлантическа Европа", където е ЕС е общност на държави от "Западния свят", а НАТО е системата за сигурност за същия този свят. В резултат, страната ни получи гаранции за националното си развитие като член на точно тази общност - НАТО. Изрично трябва да подчертаем, че България не би получила адекватна защита на националните си интереси, при подкрепа на френската позиция по кризата в Ирак. В този смисъл всяко обръщане на България към алтернативна визия за сигурност в Европа ще бъде неадекватен политически ход.

Третата причина е, че създаването на "Велика Европа", като военнополитически гигант ще създаде нова зона на несигурност за страните от Източна Европа. Отхвърлянето на НАТО като надеждна и работеща система за сигурност и заменянето му с военна структура, която не е обезпечена ценностно и политически ще създаде вакуум на сигурността в Европейската периферия, в Босна, в Косово, в република Македония. Евентуално разделяне на ЕС от САЩ в областта на сигурността автоматично ще възроди геополитически амбиции на Москва в Източна Европа.