Здравейте,

тази секция не е една от най-дългите в този сайт. Все пак, след като вече четете тази страница, по-надолу ще откриете няколко неща свързани с мен.

Направих този сайт, защото обичам да се ровя в Интернет и вече не мога да си представя моя личен свят, ако в него няма поне един компютър. Затова си мисля, че ако имате възможност не трябва да пестите средства и постоянно трябва да ъпгрейдвате вашето PC.

Иначе накратко. Роден съм, през месец ноември, 1973 г., в Пловдив, един от най-хубавите градове в България. Зодия скорпион съм (чудя се само какво значение има това).

За пръв път излязох от България през 1989 г. и пристигнах в Москва на "День Победы" - 9 май, заедно с целия клас от пловдивската руска гимназия. Тогава бях 9 клас или почти 16-годишен. Спомням си, че някой ни бе казал, че българският коняк "Слънчев бряг" се продава добре в (тогава все още) Съветския съюз и затова заедно със съучениците ми бяхме се натоварили, всеки с по една чанта.

Както се оказа в последствие, конякът не се продаваше добре. Присъствието му обаче бе добър повод да се запозная с ефeкта от изпиването на големи количества "твърд алкохол" и да получа първото си леко алкохолно натравяне... утешавам се с мисълта, че имаше и по-зле от мен.

На връщане от Санкт Петербург, вторият руски град който посетихме, видях как един от съучениците ми се мъчеше да изкопчи някакви смислени звуци от руската седемструнна китара, която си беше купил.

В този момент се запалих по китарата и отделих следващите 3 години на нея. Дали защото учителят ми по китара обаче бе доста несериозен или защото разбрах, че нямам талант за музикант, някъде по средата на казармата, постепенно спрях да свиря и днес само си подрънквам от време на време. От "китарния" си период дължа извинение на учителката си по руски език, която аз и още 3 момчета тормозехме със свиренето си в часовете.

През 1991 г., когато завърших гимназията, имах катастрофално приключила кандидатстудентска авантюра. Сега много се радвам за това, като си помисля, че можеше да съм полицай или учител по руски език (естествено благородни професии, но далеч не по днешния ми вкус).

12 месеца от казармата си прекарах на едно много високо място - 2192 м. - ама няма да ви кажа къде, защото беше секретно и съм подписал декларация да си мълча. Даааа.. човек трябва от време на време да си спазва обещанията.

На края на казармения период направих малка глупост, която можеше да ми струва много. По време на спор около футболен мач, без да искам, ударих с крака на един стол един от новобранците си по главата. Стана сериозен проблем, но в крайна сметка всичко се оправи и се разминах с криминалното си бъдеще. От тогава съм тих и спокоен човек... е почти де. Все пак ако Василев (така се казваше момчето) прочете това, му се извинявам още веднъж.

По-късно попаднах в Софийския университет, където завърших политология. Студентските ми години си бяха доста готини и ми оставиха прилично образование и добри приятели. Тука е момента да кажа, че съм благодарен на баща ми, че не ми спря издръжката, въпреки че не си спомням да съм му давал поводи за това.

Студентските години минаха бързо. Завърших през 1998 г. Още като студент втори курс, започнах да работя като стажант в Националното радио и по-точно в Младедежка редакция на програма "Христо Ботев". През този период от живота си, който продължи 3 години, съм благодарен на Антон Митов, който ми беше шеф и приятел. После малко се поскарахме, но сега всичко си е наред.

След националното радио, работих за вестник "Капитал", където останах цели 6 месеца, после в една кабелна телевизия (Канал 3), която засега е единственото място където стоически ме изтърпяха и не ме изгониха... това ме накара да си помисля, че нещо не е наред и напуснах сам.

Следващата година не правех нищо особено, което си заслужава да се напише и си е почти бяло петно. Е, все пак, работих доста неща, изхабих доста нерви и се запознах с доста хора, които и вие познавате, ама няма да им пиша имената... ей не е било нищо незаконно - да си кажа де...

В края на 1999 г. реших да реализирам една стара идея и да създам интернет издание само за политика и анализи. Тогава се запознах с единият от сегашните ми партньори Ал. Дрангажов (ICQ:3956678 - ако четат хубави момичета). С него направихме GLOBUS (за съжаление вече не съществува), едно от най-старите онлайн издания за политика в България.

В края на 2000 г., със Сашо решихме да създадем собствена компания за Интернет услуги. Кръстихме я Fourth Color (аз нямам заслуга за името). То е закачка с най-разпространения стандарт за определяне на цветовете RGB (Red Green Blue).

За край, ще ви кажа, че обичам футбола (Ботев Пд и Ливърпул), поп, рок и хип хоп музика и съм изцяло хетеросексуален. Т'ва е... за сега, все пак съм само на 29 (всъщност малко след 30, ама тази секция не е обновявана скоро).